9.06.2007 г., 7:15

В черната рокля

869 0 5
 

В черната рокля

Дълбоки очи

И девствени мисли

Не можаха да накарат света да те обича

Седемнайсет години

Тежка старост

Неподготвена в училище

Незавързала приятелства

Достатъчни

За да те спрат


На пишещата ти машина

Отива си

Последната ти дума

Полуродена вън

Какво видя преди да си заминеш

В декемврийския си сън?


08.06.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • наистина е много хубаво
    успехчета
  • Ами помислих си така, първо недогледах датата и писах "писал след...", но после математиката ме върна и оправих да стане така: "публикувал след..." Иначе се учудих, че преди година си чел писмото и когато ти го пратих, не ти звучеше познато. Е, тогава още повече се радвам! А може би тепърва предстоят и други твои стихове по този повод?
  • Ами всъшност е писано тази година обърках датата и сега ще го оправя. Така, че е писано след "ти знаеш".
  • Ами какво да ти кажа, радвам се, че публикуваш този стих след ти знаеш. Виждам, че е писано преди година. Прекрасно е! Не е лошо да напишеш на кого е посветено. Аз препрочитам непрекъснато "Най-синьото вълшебство" - дневника, писмата, думите, които пазят душата. Ще ти повторя - думите пазят душата! Обичам те, човече и търси онова, което не е намерила!
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...