В черно-бяло после ще ни имаш.
В мислите, в блянове и спомени.
Затова не спирай с очи да снимаш,
доде сме топли и още разголени.
Доде съм под теб като стихия
стенеща, гърчеща се от наслада.
Ти ще бъдеш в мен, за да открия
колко дива още съм и млада.
Обладана съм от теб - духа и тяло.
Изгубена из сластта на твоя жар.
Не спирай, доде не е изгоряло
всичко, на което ставаш господар.
Доде влагата превърне се в мираж
и плът в плътта усещам до полуда.
Изби ги ти и не остана страж
да спре те към върха на мойта кула.
Влез в нея запъхтян и стенещ ти,
за да изпиташ насладата за богове.
Своя знак навсякъде накрая остави
и навеки тази крепост тебе ще зове.
© Даниела Todos los derechos reservados