В черно-бяло после ще ни имаш.

В мислите, в блянове и спомени.

Затова не спирай с очи да снимаш,

доде сме топли и още разголени.

Доде съм под теб като стихия

стенеща, гърчеща се от наслада.

Ти ще бъдеш в мен, за да открия

колко дива още съм и млада.

Обладана съм от теб - духа и тяло.

Изгубена из сластта на твоя жар.

Не спирай, доде не е изгоряло

всичко, на което ставаш господар.

Доде влагата превърне се в мираж

и плът в плътта усещам до полуда.

Изби ги ти и не остана страж

да спре те към върха на мойта кула.

Влез в нея запъхтян и стенещ ти,

за да изпиташ насладата за богове.

Своя знак навсякъде накрая остави

и навеки тази крепост тебе ще зове.