В човешка кожа

23 may 2020, 23:03

Poesía » Filosófica

673 0 0

Като ги гледам тия дракони

ми замирисва на кръв човешка.

Не ми е до галене и прегръщане,

зверчета без милост и грешка.

Като ме гледат полусмирена,

приведена, на едно коляно,

приемат ме за видение

във кривото огледало.

На изток ще се пропука

зора или слънце, все тая.

От тежките думи земята,

ще се продъни в безкрая.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.