В човешка кожа
Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена,
приведена, на едно коляно,
приемат ме за видение
във кривото огледало.
На изток ще се пропука
зора или слънце, все тая.
От тежките думи земята,
ще се продъни в безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
