30 mar 2019, 9:49

В чудо са децата

639 0 0

                                                   Човекът идва на тая земя

                                                   с мисия, като прелетна птица,

                                                   отлита, дойде ли деня,

                                                   оставя по подобие матрица,

                               

                                                   Понякога матрицата греши,

                                                   не вкусила ябълката на раздора,

                                                   раждат се каински души,

                                                   или на оригинала антипода.

                     

                                                   Днес грешката е по - голяма,

                                                   в чудо видяха се децата,

                                                   от едната страна с брадата е мама,

                                                   от другата - татко е с полата??! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...