30 мар. 2019 г., 09:49

В чудо са децата

647 0 0

                                                   Човекът идва на тая земя

                                                   с мисия, като прелетна птица,

                                                   отлита, дойде ли деня,

                                                   оставя по подобие матрица,

                               

                                                   Понякога матрицата греши,

                                                   не вкусила ябълката на раздора,

                                                   раждат се каински души,

                                                   или на оригинала антипода.

                     

                                                   Днес грешката е по - голяма,

                                                   в чудо видяха се децата,

                                                   от едната страна с брадата е мама,

                                                   от другата - татко е с полата??! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...