12 sept 2013, 18:41

В чужбина

  Poesía » Otra
954 0 1

В чужбина

 

Изрисувай ми със пясък думата „любов“.

А после разпръсни я върху мене.

Без звук и без окови. Точно тази нощ.

Изкрещи ù самотата да ми вземе.

 

А аз, със шепот тих, ще кажа на Септември,

любимата си, с име Есен, да прогони,

защото страх ме е,

макар да го признавам само в стих,

че може тя сълзи дъждовни да пророни.

 

И тези капки да отмият всяка песъчинка могат.

Също както Есента ограбва и последното листо.

И вече няма те да ми помагат

във всяко зло да виждам мъничко добро.

 

Затова, Септември, моля ти се, прогони я…

За да може вятърът във къщи да ме върне.

Вярно. Зимата на никой не отива.

Но мен, сред близките ми ще ме стопли…

 

 

 

11/09/13 , USA

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носталгията ли тежи повече или любовта? А не са ли те едно и също чувство?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...