12 sept 2013, 18:41

В чужбина

  Poesía » Otra
958 0 1

В чужбина

 

Изрисувай ми със пясък думата „любов“.

А после разпръсни я върху мене.

Без звук и без окови. Точно тази нощ.

Изкрещи ù самотата да ми вземе.

 

А аз, със шепот тих, ще кажа на Септември,

любимата си, с име Есен, да прогони,

защото страх ме е,

макар да го признавам само в стих,

че може тя сълзи дъждовни да пророни.

 

И тези капки да отмият всяка песъчинка могат.

Също както Есента ограбва и последното листо.

И вече няма те да ми помагат

във всяко зло да виждам мъничко добро.

 

Затова, Септември, моля ти се, прогони я…

За да може вятърът във къщи да ме върне.

Вярно. Зимата на никой не отива.

Но мен, сред близките ми ще ме стопли…

 

 

 

11/09/13 , USA

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носталгията ли тежи повече или любовта? А не са ли те едно и също чувство?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...