Sep 12, 2013, 6:41 PM

В чужбина

  Poetry » Other
959 0 1

В чужбина

 

Изрисувай ми със пясък думата „любов“.

А после разпръсни я върху мене.

Без звук и без окови. Точно тази нощ.

Изкрещи ù самотата да ми вземе.

 

А аз, със шепот тих, ще кажа на Септември,

любимата си, с име Есен, да прогони,

защото страх ме е,

макар да го признавам само в стих,

че може тя сълзи дъждовни да пророни.

 

И тези капки да отмият всяка песъчинка могат.

Също както Есента ограбва и последното листо.

И вече няма те да ми помагат

във всяко зло да виждам мъничко добро.

 

Затова, Септември, моля ти се, прогони я…

За да може вятърът във къщи да ме върне.

Вярно. Зимата на никой не отива.

Но мен, сред близките ми ще ме стопли…

 

 

 

11/09/13 , USA

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Носталгията ли тежи повече или любовта? А не са ли те едно и също чувство?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...