В чужбина
Изрисувай ми със пясък думата „любов“.
А после разпръсни я върху мене.
Без звук и без окови. Точно тази нощ.
Изкрещи ù самотата да ми вземе.
А аз, със шепот тих, ще кажа на Септември,
любимата си, с име Есен, да прогони,
защото страх ме е,
макар да го признавам само в стих,
че може тя сълзи дъждовни да пророни.
И тези капки да отмият всяка песъчинка могат.
Също както Есента ограбва и последното листо. ...