12.09.2013 г., 18:41

В чужбина

955 0 1

В чужбина

 

Изрисувай ми със пясък думата „любов“.

А после разпръсни я върху мене.

Без звук и без окови. Точно тази нощ.

Изкрещи ù самотата да ми вземе.

 

А аз, със шепот тих, ще кажа на Септември,

любимата си, с име Есен, да прогони,

защото страх ме е,

макар да го признавам само в стих,

че може тя сълзи дъждовни да пророни.

 

И тези капки да отмият всяка песъчинка могат.

Също както Есента ограбва и последното листо.

И вече няма те да ми помагат

във всяко зло да виждам мъничко добро.

 

Затова, Септември, моля ти се, прогони я…

За да може вятърът във къщи да ме върне.

Вярно. Зимата на никой не отива.

Но мен, сред близките ми ще ме стопли…

 

 

 

11/09/13 , USA

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Носталгията ли тежи повече или любовта? А не са ли те едно и също чувство?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....