12 сент. 2013 г., 18:41

В чужбина

962 0 1

В чужбина

 

Изрисувай ми със пясък думата „любов“.

А после разпръсни я върху мене.

Без звук и без окови. Точно тази нощ.

Изкрещи ù самотата да ми вземе.

 

А аз, със шепот тих, ще кажа на Септември,

любимата си, с име Есен, да прогони,

защото страх ме е,

макар да го признавам само в стих,

че може тя сълзи дъждовни да пророни.

 

И тези капки да отмият всяка песъчинка могат.

Също както Есента ограбва и последното листо.

И вече няма те да ми помагат

във всяко зло да виждам мъничко добро.

 

Затова, Септември, моля ти се, прогони я…

За да може вятърът във къщи да ме върне.

Вярно. Зимата на никой не отива.

Но мен, сред близките ми ще ме стопли…

 

 

 

11/09/13 , USA

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носталгията ли тежи повече или любовта? А не са ли те едно и също чувство?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...