20 nov 2011, 12:12

В чужбина

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

     В   чужбина

 

Когато печелим, колко ли губим?

Несетно душите не стават ли груби,

когато на времето вихърът грабва ни

и мисли тревожни съня ни открадват?

Когато най-близки без нас си отиват

и жадни за ласка децата заспиват?

Носталгия бавно сърцата изгаря,

засяда във гърлото чуждия залък,

сълзите горещи очите ни парят!

Когато без радост денят си отива -

нима е възможно да бъдем щастливи?

 

     Таня  Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям, защото знам какво е носталгия!
  • Не е възможно,Таня,знаеш го!
    Горчи и боли...
  • Да,милички,може би само който е бил принуден да бъде далеч от близките си до болка вниква в същността на емигрантството.На носталгията и малките радости на емигрантите съм посветила няколко свои творби.
  • Тъга, която е свила гнездо в много български сърца! И в моето - също!
    Поздравления!
  • Докосна ме! Живяла съм в чужбина и знам колко е трудно и как се чувстваш не на място.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...