В чужбина
Когато печелим, колко ли губим?
Несетно душите не стават ли груби,
когато на времето вихърът грабва ни
и мисли тревожни съня ни открадват?
Когато най-близки без нас си отиват
и жадни за ласка децата заспиват?
Носталгия бавно сърцата изгаря,
засяда във гърлото чуждия залък,
сълзите горещи очите ни парят!
Когато без радост денят си отива -
нима е възможно да бъдем щастливи?
Таня Иванова
© Таня Ив Todos los derechos reservados