petna10laleta (Таня Ив)
48 136
20.11.2011 г., 12:12 ч.

В чужбина 

  Поезия » Друга
842 0 6

     В   чужбина

 

Когато печелим, колко ли губим?

Несетно душите не стават ли груби,

когато на времето вихърът грабва ни

и мисли тревожни съня ни открадват?

Когато най-близки без нас си отиват

и жадни за ласка децата заспиват?

Носталгия бавно сърцата изгаря,

засяда във гърлото чуждия залък,

сълзите горещи очите ни парят!

Когато без радост денят си отива -

нима е възможно да бъдем щастливи?

 

     Таня  Иванова

© Таня Ив Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям, защото знам какво е носталгия!
  • Не е възможно,Таня,знаеш го!
    Горчи и боли...
  • Да,милички,може би само който е бил принуден да бъде далеч от близките си до болка вниква в същността на емигрантството.На носталгията и малките радости на емигрантите съм посветила няколко свои творби.
  • Тъга, която е свила гнездо в много български сърца! И в моето - също!
    Поздравления!
  • Докосна ме! Живяла съм в чужбина и знам колко е трудно и как се чувстваш не на място.
  • Затрогващо и тъжно!
    Много добре пресъздадено!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??