В чужбина

Поезия » Друга

1.1K 0 6

В чужбина

Когато печелим, колко ли губим?

Несетно душите не стават ли груби,

когато на времето вихърът грабва ни

и мисли тревожни съня ни открадват?

Когато най-близки без нас си отиват

и жадни за ласка децата заспиват?

Носталгия бавно сърцата изгаря,

засяда във гърлото чуждия залък,

сълзите горещи очите ни парят!

Когато без радост денят си отива -

нима е възможно да бъдем щастливи?

Таня Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anjambman (Анжамбман Анапестов)

Споделям, защото знам какво е носталгия!

2011-11-22T14:29:31+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Не е възможно,Таня,знаеш го!
Горчи и боли...

2011-11-20T18:37:23+02:00
petna10laleta (Таня Ив)

Да,милички,може би само който е бил принуден да бъде далеч от близките си до болка вниква в същността на емигрантството.На носталгията и малките радости на емигрантите съм посветила няколко свои творби.

2011-11-20T16:34:49+02:00
Geni-Liso (Гени)

Тъга, която е свила гнездо в много български сърца! И в моето - също!
Поздравления!

2011-11-20T14:45:36+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Докосна ме! Живяла съм в чужбина и знам колко е трудно и как се чувстваш не на място.

2011-11-20T13:39:22+02:00