В ЧУЖБИНА

      Когато паднеш и крак охлузиш
      намазваш с мехлем: да, боли,
      но след време болката минава
      и белег само за спомен ти остава.

      И друга болка има: по-силна
      името и е болка - самота!
      Лягаш и тя с теб заспива,
      на сутринта - кафе приготвяш.

      Уви, сънливата след теб върви, върви.
      На улицата многолюдна ти излизаш,    
      срещаш се с хора,чуваш непозната реч                
      и бавно пак вкъщи се прибираш.                                        
                                       

       Връщаш се в миналото и
       с красиви мигове се сливаш,
       наслаждаваш се и си щастлив,
       някой по рамото те тупа.....
                                                

       Тя не те оставя, все боли където и да си,
       едва ли има някакъв мехлем -лечебен,
       който завинаги да я обезсили и заличи.
       Защо не спира - до кога ли ще боли?!