7 сент. 2019 г., 01:50

В чужбина

637 0 0

        В ЧУЖБИНА

 

      Когато паднеш и крак охлузиш
      намазваш с мехлем: да, боли,
      но след време болката минава
      и белег само за спомен ти остава.

 

      И друга болка има: по-силна
      името и е болка - самота!
      Лягаш и тя с теб заспива,
      на сутринта - кафе приготвяш.

 

      Уви, сънливата след теб върви, върви.
      На улицата многолюдна ти излизаш,    
      срещаш се с хора,чуваш непозната реч                
      и бавно пак вкъщи се прибираш.                                        
                                       

       Връщаш се в миналото и
       с красиви мигове се сливаш,
       наслаждаваш се и си щастлив,
       някой по рамото те тупа.....
                                                

       Тя не те оставя, все боли където и да си,
       едва ли има някакъв мехлем -лечебен,
       който завинаги да я обезсили и заличи.
       Защо не спира - до кога ли ще боли?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...