Розов зюмбюл си ти,
момина сълза красива,
закичена роза в коси -
в коси на бяла самодива.
Люляк - лилав букет,
красотата на Тагетес – нежна,
ухаещ калатеен цвет,
бяла орхидея – снежна.
Безсмъртно сладко дихание,
като азалия – вечното цвете,
нарцисово ухание,
разцъфваш зиме и лете.
Минзухар китен в градина,
синчец синкаво-небесен,
цвете - преживей тази година,
не умирай отново наесен...
© Никола Борисов Todos los derechos reservados