29 окт. 2011 г., 22:20

В цветята те намирам

1.3K 0 1

Розов зюмбюл си ти,

момина сълза красива,

закичена роза в коси -

в коси на бяла самодива.

 

Люляк - лилав букет,

красотата на Тагетес – нежна,

ухаещ калатеен цвет,

бяла орхидея – снежна.

 

Безсмъртно сладко дихание,

като азалия – вечното цвете,

нарцисово ухание,

разцъфваш зиме и лете.

 

Минзухар китен в градина,

синчец синкаво-небесен,

цвете - преживей тази година,

не умирай отново наесен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...