Розов зюмбюл си ти,
момина сълза красива,
закичена роза в коси -
в коси на бяла самодива.
Люляк - лилав букет,
красотата на Тагетес – нежна,
ухаещ калатеен цвет,
бяла орхидея – снежна.
Безсмъртно сладко дихание,
като азалия – вечното цвете,
нарцисово ухание,
разцъфваш зиме и лете.
Минзухар китен в градина,
синчец синкаво-небесен,
цвете - преживей тази година,
не умирай отново наесен...
© Никола Борисов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
