Розов зюмбюл си ти,
момина сълза красива,
закичена роза в коси -
в коси на бяла самодива.
Люляк - лилав букет,
красотата на Тагетес – нежна,
ухаещ калатеен цвет,
бяла орхидея – снежна.
Безсмъртно сладко дихание,
като азалия – вечното цвете,
нарцисово ухание,
разцъфваш зиме и лете.
Минзухар китен в градина,
синчец синкаво-небесен,
цвете - преживей тази година,
не умирай отново наесен...
© Никола Борисов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
