В далечната степ на далечна земя,
докъдето погледа ти се рее в небето,
утрото тръпне с бледа луна,
стене с шума на морето.
Прелива се мисълта с далечна вълна,
пресича плача на сърцето,
изтича поредна, солена сълза
и душата се слива с небитието.
© Росица Димова Todos los derechos reservados