toxin (Таня Донова)
354 4099
3 feb 2022, 17:56

В действителност... 

  Poesía
382 4 3

Мах на тъжни криле

уморено разцепва ефира;

глас на старо щурче

сред тревичките глъхне, замира.

 

Мрачно слънце изгря

като крушка, енергоспестова,

върху взето назаем

небе с изпочупени облаци.

 

Първескиня мечта

удуши неродените чувства

и разголи бедра -

отмъстително-курвенска участ.

 

Като кръв във река

се изляха и клетви, и завист,

а светът почерня,

свикнал себе си даже да мрази.

 

Ей така се въртим

в упорита животоразруха;

като слепи в ням филм,

равновесие древно пропукали.

 

И кажи ми - Защо

този свят да харесвам, желая?

В теб си имам едно,

само мое си, кътче от Рая!

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??