В диханието на жена
Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост!
И нека сладко да боли,
от допира
и плавните извивки
по черното
на дънчения плат,
по бузите
усмихнати трапчинки,
по миглите
желaния трептят.
Не вдишвай ме!
Достатъчно съм в тебе.
В косите,
скрили рамена,
във длани
нежност до пределите
на обич,
пълнеща душа.
Не вдишвай ме,
достатъчно ме имаш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
Прегръдка от мен за страхотния стих 