В диханието на жена
Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост!
И нека сладко да боли,
от допира
и плавните извивки
по черното
на дънчения плат,
по бузите
усмихнати трапчинки,
по миглите
желaния трептят.
Не вдишвай ме!
Достатъчно съм в тебе.
В косите,
скрили рамена,
във длани
нежност до пределите
на обич,
пълнеща душа.
Не вдишвай ме,
достатъчно ме имаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
Прегръдка от мен за страхотния стих 