В диханието на жена
Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост!
И нека сладко да боли,
от допира
и плавните извивки
по черното
на дънчения плат,
по бузите
усмихнати трапчинки,
по миглите
желaния трептят.
Не вдишвай ме!
Достатъчно съм в тебе.
В косите,
скрили рамена,
във длани
нежност до пределите
на обич,
пълнеща душа.
Не вдишвай ме,
достатъчно ме имаш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
Прегръдка от мен за страхотния стих 