Jan 27, 2008, 7:23 PM

В диханието на жена

  Poetry » Love
1K 0 21
 

 

 

        Не вдишвай ме!

        И без това се губя

        в кафявото на твоите очи.

        Усмихвай ме!

        Усмихвай ме до лудост!

        И нека сладко да боли,

        от допира

        и плавните извивки

        по черното

        на дънчения плат,

        по бузите

        усмихнати трапчинки,

        по миглите

        желaния трептят.

        Не вдишвай ме!

        Достатъчно съм в тебе.

        В косите,

        скрили рамена,

        във длани

        нежност до пределите

        на обич,

        пълнеща душа.

        Не вдишвай ме,

        достатъчно ме имаш!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...