Jan 27, 2008, 7:23 PM

В диханието на жена 

  Poetry » Love
814 0 21
 

 

 

        Не вдишвай ме!

        И без това се губя

        в кафявото на твоите очи.

        Усмихвай ме!

        Усмихвай ме до лудост!

        И нека сладко да боли,

        от допира

        и плавните извивки

        по черното

        на дънчения плат,

        по бузите

        усмихнати трапчинки,

        по миглите

        желaния трептят.

        Не вдишвай ме!

        Достатъчно съм в тебе.

        В косите,

        скрили рамена,

        във длани

        нежност до пределите

        на обич,

        пълнеща душа.

        Не вдишвай ме,

        достатъчно ме имаш!

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??