25 nov 2010, 19:04

В дирене на Еднорога

  Poesía » Otra
2K 1 23

В дирене на Еднорога


Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
и току ще проплаква по някоя нота.


Скитах вечност да диря своя бял Еднорог,
воден само от призрачна сляпа надежда.
Вярвах - Бог е Любов, Любовта пък е Бог,
но така и до днес не видях как изглеждат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само душата знае как изглеждат. Чудесен стих!
  • Маги, Мими, Селвер, Джими, Галена, Руми - благодаря ви за топлината!)))
  • Не мога да се въздържа да не възкликна-щом ги има вярата и надеждата няма начин...да не я откриеш тази любов,която търсиш!!!Никога не е късно,повярвай ми!Просто само трябва да отвориш сърцето си!
  • Вярвах - Бог е Любов, Любовта пък е Бог,
    но така и до днес не видях как изглеждат.

    Мълча пред тази мисъл и пред това слово!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...