25.11.2010 г., 19:04 ч.

В дирене на Еднорога 

  Поезия » Друга
5.0 / 18
1856 1 23
В дирене на Еднорога
Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
и току ще проплаква по някоя нота.
Скитах вечност да диря своя бял Еднорог,
воден само от призрачна сляпа надежда.
Вярвах - Бог е Любов, Любовта пък е Бог,
но така и до днес не видях как изглеждат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Предложения
  • За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...
  • "На клепките ми грее светъл сън и моля се дано да те достигне..." Виж птиците политнали нагоре се вр...
  • Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Още произведения »