В дирене на Еднорога
Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
и току ще проплаква по някоя нота.
Скитах вечност да диря своя бял Еднорог,
воден само от призрачна сляпа надежда.
Вярвах - Бог е Любов, Любовта пък е Бог,
но така и до днес не видях как изглеждат.