30 oct 2007, 14:43

В джоба на Живота

1.3K 0 32
Там на кея, сред старите кораби(на моето детство са отражение),спят красиви, забравени споменипод звездите, на вълните понесени!
Заличило следата отдавна,спряло времето своя си бяг.Пак на кея стоя  и разравямпожълтелия, крепостен бряг!Пак се гоня със морски сирении се хвърлям налудо в света.Тез години за мен не са бреме,а преклонна, добра тишина!Със усмивки на мои приятелии сълзите на часовника спрял,ми припомняха нощите, сресанив милосърдно пенлив сеновал!Преобърнах на живота джобоветеи се търсих сред сенки от минало.В трудни дни позабравени, есеннисе изнизват от очите годините!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А душата е по-важна от годините ,не мислиш ли?? Харесвам твоята душа, не я познавам добре ,но я УСЕЩАМ чрез стиховете ти!
  • Ани животът е пред теб,толкова красиво пишеш , не трябва да мислиш за годините.
  • Пусть голова моя седа
    не только грусть мои года,
    мои года - мое богатство!

    спят красиви, забравени спомени
    Хареса ми!!!
  • Чудесен стих!
  • В трудни дни позабравени, есенни
    се изнизват от очите годините!
    * * *
    Прекрасно е, Ани! Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...