Там на кея, сред старите кораби (на моето детство са отражение), спят красиви, забравени спомени под звездите, на вълните понесени! |
Заличило следата отдавна, спряло времето своя си бяг. Пак на кея стоя и разравям пожълтелия, крепостен бряг! Пак се гоня със морски сирени и се хвърлям налудо в света. Тез години за мен не са бреме, а преклонна, добра тишина! Със усмивки на мои приятели и сълзите на часовника спрял, ми припомняха нощите, сресани в милосърдно пенлив сеновал! Преобърнах на живота джобовете и се търсих сред сенки от минало. В трудни дни позабравени, есенни се изнизват от очите годините! |
© Анета Всички права запазени