1 jun 2014, 21:54

В джунглата от спомени 

  Poesía
552 0 4

Ти се изгуби в джунглата от спомени...

Изчезна в тях. Сърцето ти изстина.

А аз останах в нощите студени

като премръзнала,  самотна монахиня.

Забравих и не знам какво е щастие.

Без топлина, без огнена взаимност.

Не помня вече и дали отчасти е

измамна и двулична нашата интимност.

Сега си друг. Различен. Отчужден.

Такъв не те познавам и не искам

с безлична самота да почва моят ден.

В сърцето ми вълци да вият, не искам.

 

ххх

 

Усмивка озари пак твоето лице.

Ти се завърна сякаш отдалече...

Жестоки и горчиви ветрове

те брулиха като че цяла вечност.

 

Но ето, стихна бурята, отмина...

И спомените леко избледняха.

Във ледения студ огря камина

и стопли отчуждената ни стряха.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??