В джунглата от спомени

1 июн. 2014 г., 21:54

Поэзия

573 0 4

Ти се изгуби в джунглата от спомени...

Изчезна в тях. Сърцето ти изстина.

А аз останах в нощите студени

като премръзнала, самотна монахиня.

Забравих и не знам какво е щастие.

Без топлина, без огнена взаимност.

Не помня вече и дали отчасти е

измамна и двулична нашата интимност.

Сега си друг. Различен. Отчужден.

Такъв не те познавам и не искам

с безлична самота да почва моят ден.

В сърцето ми вълци да вият, не искам.

ххх

Усмивка озари пак твоето лице.

Ти се завърна сякаш отдалече...

Жестоки и горчиви ветрове

те брулиха като че цяла вечност.

Но ето, стихна бурята, отмина...

И спомените леко избледняха.

Във ледения студ огря камина

и стопли отчуждената ни стряха.

absent (Наташа Биразова)

2016-09-12T20:38:29+03:00

Благодаря ти, Санвали! Поздрави!
Sanvali (Санвали)

2014-06-02T12:15:42+03:00

Хубав позитивен финал.

Поздрав, Наташа!
absent (Наташа Биразова)

2014-06-01T22:21:17+03:00

Благодаря ти, Ена! Поздрави!
Ена (Елена Гоцева)

2014-06-01T21:58:55+03:00

БРАВО!!!