В джунглата от спомени
Ти се изгуби в джунглата от спомени...
Изчезна в тях. Сърцето ти изстина.
А аз останах в нощите студени
като премръзнала, самотна монахиня.
Забравих и не знам какво е щастие.
Без топлина, без огнена взаимност.
Не помня вече и дали отчасти е
измамна и двулична нашата интимност.
Сега си друг. Различен. Отчужден.
Такъв не те познавам и не искам
с безлична самота да почва моят ден.
В сърцето ми вълци да вият, не искам.
ххх
Усмивка озари пак твоето лице.
Ти се завърна сякаш отдалече...
Жестоки и горчиви ветрове
те брулиха като че цяла вечност.
Но ето, стихна бурята, отмина...
И спомените леко избледняха.
Във ледения студ огря камина
и стопли отчуждената ни стряха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Биразова Все права защищены
