Елиза13 (Мария)
219 814
30 nov 2019, 22:30

В дланта на вечно Живия 

  Poesía » Otra
579 1 2

Усещам сянката на топлата Ти длан,

как мрачините в мен невидимо стопява

и виждам всеки идващ ураган

към Тебе, повече и повече ме приближава.

....

 

Те брулят клоните му с гневен пясък,

нахлуват грубо със сбръчкано лице.

Самозабравено изсипват своя трясък,

оронват всеки лист с безжалостно сърце.

 

А той, стои изправен, все по-силен,

облян от слънчевата светлина.

Блести непоклатимо, смел и дивен

дълбоко вкоренен в потоците вода.

 

Ветреца го загръща с топъл шал

и шепотът със пулса му се слива.

Непобедим е този, който е предал,

живота си в дланта на вечно Живия!

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за присъствието ти, мила Руми! Твоята оценка и думи са благословение за мен! Нека вечно Живия ти носи вдъхновение и те закриля в предстоящата година!
  • Блажени са тези, които се уповават на вечно Живия! Бъди благословена, скъпа Мария, да пишеш все така вдъхновено!
Propuestas
: ??:??