В дланта на вечно Живия
Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
....
Те брулят клоните му с гневен пясък,
нахлуват грубо със сбръчкано лице.
Самозабравено изсипват своя трясък,
оронват всеки лист с безжалостно сърце.
А той, стои изправен, все по-силен,
облян от слънчевата светлина.
Блести непоклатимо, смел и дивен
дълбоко вкоренен в потоците вода.
Ветреца го загръща с топъл шал
и шепотът със пулса му се слива.
Непобедим е този, който е предал,
живота си в дланта на вечно Живия!
© Мария All rights reserved.
