16 jun 2011, 11:35

В Дола на Смъртната Сянка

477 0 1
"В Дола на Смъртната Сянка"

Сънувах ли - това не знам,
вървях през мрака и попаднах Там,
окървавен, изплашен, ням
срещу Дявола останах сам.
Той съскаше със зъл език,
проклинаше ме с грозен вик,
по гърба ми лазеше със пръсти,
светлина не виждах сред мъглите гъсти.

Препъвах се и падах, отново ставах,
подпрял се върху нечий гроб -
на тленното там гние роб.
Пищях, когато черните ръце
протягаха се към изтръпналото ми от страх сърце.
Кошмарните лица на мъртвите деца
преплитаха се в някаква гротескна маска
и в тишината чух как някой мляска -
навярно грозен канибал,
поредната човешка плът изял,
обезумял садист и людоед
с сърце от камък и от лед.

Пристъпвах плахо през кошмара,
надянал броня - прашна, стара,
и със разпятие, треперещо в ръката,
промъквах се към Долината,
към царството на Сатаната -
Дола на Смъртната Сянка,
притихнала във своята измамна дрямка.
А кръстовете се издигаха безброй,
замрели неми сред смразяващ вой,
сред кикот и покварен смях,
сред демонски усмивки в черен свят,
скован от ужас и от болка, и от страх...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...