16.06.2011 г., 11:35

В Дола на Смъртната Сянка

475 0 1
"В Дола на Смъртната Сянка"

Сънувах ли - това не знам,
вървях през мрака и попаднах Там,
окървавен, изплашен, ням
срещу Дявола останах сам.
Той съскаше със зъл език,
проклинаше ме с грозен вик,
по гърба ми лазеше със пръсти,
светлина не виждах сред мъглите гъсти.

Препъвах се и падах, отново ставах,
подпрял се върху нечий гроб -
на тленното там гние роб.
Пищях, когато черните ръце
протягаха се към изтръпналото ми от страх сърце.
Кошмарните лица на мъртвите деца
преплитаха се в някаква гротескна маска
и в тишината чух как някой мляска -
навярно грозен канибал,
поредната човешка плът изял,
обезумял садист и людоед
с сърце от камък и от лед.

Пристъпвах плахо през кошмара,
надянал броня - прашна, стара,
и със разпятие, треперещо в ръката,
промъквах се към Долината,
към царството на Сатаната -
Дола на Смъртната Сянка,
притихнала във своята измамна дрямка.
А кръстовете се издигаха безброй,
замрели неми сред смразяващ вой,
сред кикот и покварен смях,
сред демонски усмивки в черен свят,
скован от ужас и от болка, и от страх...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...