В Дола на Смъртната Сянка

16 июн. 2011 г., 11:35

Поэзия » Философская

361 0 1

"В Дола на Смъртната Сянка"

Сънувах ли - това не знам,
вървях през мрака и попаднах Там,
окървавен, изплашен, ням
срещу Дявола останах сам.
Той съскаше със зъл език,
проклинаше ме с грозен вик,
по гърба ми лазеше със пръсти,
светлина не виждах сред мъглите гъсти.

Препъвах се и падах, отново ставах,
подпрял се върху нечий гроб -
на тленното там гние роб.
Пищях, когато черните ръце
протягаха се към изтръпналото ми от страх сърце.
Кошмарните лица на мъртвите деца
преплитаха се в някаква гротескна маска
и в тишината чух как някой мляска -
навярно грозен канибал,
поредната човешка плът изял,
обезумял садист и людоед
с сърце от камък и от лед.

Пристъпвах плахо през кошмара,
надянал броня - прашна, стара,
и със разпятие, треперещо в ръката,
промъквах се към Долината,
към царството на Сатаната -
Дола на Смъртната Сянка,
притихнала във своята измамна дрямка.
А кръстовете се издигаха безброй,
замрели неми сред смразяващ вой,
сред кикот и покварен смях,
сред демонски усмивки в черен свят,
скован от ужас и от болка, и от страх...

В Дола на Смъртната Сянка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения