16 июн. 2011 г., 11:35

В Дола на Смъртната Сянка

479 0 1
"В Дола на Смъртната Сянка"

Сънувах ли - това не знам,
вървях през мрака и попаднах Там,
окървавен, изплашен, ням
срещу Дявола останах сам.
Той съскаше със зъл език,
проклинаше ме с грозен вик,
по гърба ми лазеше със пръсти,
светлина не виждах сред мъглите гъсти.

Препъвах се и падах, отново ставах,
подпрял се върху нечий гроб -
на тленното там гние роб.
Пищях, когато черните ръце
протягаха се към изтръпналото ми от страх сърце.
Кошмарните лица на мъртвите деца
преплитаха се в някаква гротескна маска
и в тишината чух как някой мляска -
навярно грозен канибал,
поредната човешка плът изял,
обезумял садист и людоед
с сърце от камък и от лед.

Пристъпвах плахо през кошмара,
надянал броня - прашна, стара,
и със разпятие, треперещо в ръката,
промъквах се към Долината,
към царството на Сатаната -
Дола на Смъртната Сянка,
притихнала във своята измамна дрямка.
А кръстовете се издигаха безброй,
замрели неми сред смразяващ вой,
сред кикот и покварен смях,
сред демонски усмивки в черен свят,
скован от ужас и от болка, и от страх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...