В долината на тъгата

19 oct 2014, 11:20

Poesía

446 0 3

В ДОЛИНАТА НА ТЪГАТА

Изгубен пътник в долината на тъгата.

Обезверен и без приятелска ръка.

Да пиеш все горчилката на самотата.

Да няма брод за теб в житейската река.

С тревожен славей сред гнездото на сърцето...

Над тебе траурна камбана да звъни...

Да е умряло в твоята душа детето...

Да нямаш мир и всеки ден да те боли...

Надеждите - потънали в дълбоко блато.

Мечтите ти - с прекършени криле.

Да спираш все пред грапава стена, когато

път търсиш... Драпаш с кървави ръце.

Макар по-малка от синаповото семе,

прашинката на вярата ти да е в теб.

Страхът, че може дявол да ти я отнеме

и мястото да се превърне на вертеп.

Тъй с мен. Но ще си спомня в тишината мама -

денят ми може и да се преобрази -

да стихне огънят на черната ми рана

и ако плача, само с радостни сълзи.

Все още скитам в долината на тъгата

и празничното слънце още е мираж...

Но ще намеря пътя, спомнил си словата

на майка ми и силата на "Отче наш"!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.