В долината на тъгата
В ДОЛИНАТА НА ТЪГАТА
Изгубен пътник в долината на тъгата.
Обезверен и без приятелска ръка.
Да пиеш все горчилката на самотата.
Да няма брод за теб в житейската река.
С тревожен славей сред гнездото на сърцето...
Над тебе траурна камбана да звъни...
Да е умряло в твоята душа детето...
Да нямаш мир и всеки ден да те боли...
Надеждите - потънали в дълбоко блато.
Мечтите ти - с прекършени криле.
Да спираш все пред грапава стена, когато
път търсиш... Драпаш с кървави ръце.
Макар по-малка от синаповото семе,
прашинката на вярата ти да е в теб.
Страхът, че може дявол да ти я отнеме
и мястото да се превърне на вертеп.
Тъй с мен. Но ще си спомня в тишината мама -
денят ми може и да се преобрази -
да стихне огънят на черната ми рана
и ако плача, само с радостни сълзи.
Все още скитам в долината на тъгата
и празничното слънце още е мираж...
Но ще намеря пътя, спомнил си словата
на майка ми и силата на "Отче наш"!
© Върбан Колев All rights reserved.
