24 jul 2015, 21:21

В дома или на къра

  Poesía
445 1 0
В ДОМА ИЛИ НА КЪРА
  Христо Кръстев Славов (хекредел)
  Раздел: Философска лирика

В ДОМА ИЛИ НА КЪРА

 

Преди се раждахме в дома или на къра,

защото майките работеха докрай.

И в селото не знаеха за „дъра-бъра”,

И във живота си не търсехме колай.

 

Не спираха до край, да жънат и копаят,

жените селски докато родят

 и не за туй, на тях, че им дъските хлопат,

ами за туй,че те не можеха да спрат!

 

За туй, че винаги във селото се бърза...

На време работата трябва да върви!

И работите срочно  вечно се навързват,

там вечно, брате,  раната кърви!

 

Събуждат се по тъмно време и децата,

нали и те помагат, ръкойки да редят,

или със кравите да ходят край селата,

да карат гладните животни да пасат.

 

Какъв народ били сме, искам да ви кажа,

и как със мъка той до днес е оцелял,

не знаехме къде е на морето плажа,

или със скръстени ръце ти да си спрял!

 

И аз и майка ми сме раждани,  на къра,

на стара круша ми е люлката била,

и във селото съм  бивал кастрен със сътъра,

така е ставало по нашите села!

   15.12.2014г.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...