В ДОМА ИЛИ НА КЪРА

Преди се раждахме в дома или на къра,

защото майките работеха докрай.

И в селото не знаеха за „дъра-бъра”,

И във живота си не търсехме колай.

Не спираха до край, да жънат и копаят,

жените селски докато родят

 и не за туй, на тях, че им дъските хлопат,

ами за туй,че те не можеха да спрат!

За туй, че винаги във селото се бърза...

На време работата трябва да върви!

И работите срочно  вечно се навързват,

там вечно, брате,  раната кърви!

Събуждат се по тъмно време и децата,

нали и те помагат, ръкойки да редят,

или със кравите да ходят край селата,

да карат гладните животни да пасат.

Какъв народ били сме, искам да ви кажа,

и как със мъка той до днес е оцелял,

не знаехме къде е на морето плажа,

или със скръстени ръце ти да си спрял!

И аз и майка ми сме раждани,  на къра,

на стара круша ми е люлката била,

и във селото съм  бивал кастрен със сътъра,

така е ставало по нашите села!

   15.12.2014г.София