изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
9 nov 2006, 12:01

В друг живот

1.8K 0 14

Нямам те. Защото не поисках
себе си на две да разделя.
Изгорях, когато се притиснах
за последно в теб. И заболя!
Болка неусещана - такава,
дето сграбчва ти душата, дави я.
Още не разбирах, че остава
празно след напразни обещания.
Нямам те. Сърцето ти единствено
мое е. Нетленното е мое.
Те ми стигат - да те преизмисля.
В друг живот аз цяла ще съм твоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • megi_88 (Мими)
    megi_88 (Мими)
    красиво е..
  • ksaviera (Ваня Глухова)
    ksaviera (Ваня Глухова)
    Ти приемаш болката и осъзнаваш,че тя е даденост,от която никой не може да се спаси!Но трябва да вярваме,че понякога има и втори шанс в този живот!Поздравявам те за чудесния начин по който си изложила нещата!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    "Нямам те. Сърцето ти единствено
    мое е. Нетленното е мое."- /сърцето е тленно, а душата - не/
    Поздравления!
    Много ми хареса стихът ти Мая!

  • Чинаров (Георги)
    Чинаров (Георги)
    Оставаме с надеждата, че има друг живот... Разполовяването е един съвет на Соломон...спомняш ли си какво е отговорила майката?
    Поздрави!
  • henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
    РазполоВинено и искрено - кърваво вътре!!!Тежко и... прекрасно!Хенри

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0