9 нояб. 2006 г., 12:01

В друг живот

1.8K 0 14

Нямам те. Защото не поисках
себе си на две да разделя.
Изгорях, когато се притиснах
за последно в теб. И заболя!
Болка неусещана - такава,
дето сграбчва ти душата, дави я.
Още не разбирах, че остава
празно след напразни обещания.
Нямам те. Сърцето ти единствено
мое е. Нетленното е мое.
Те ми стигат - да те преизмисля.
В друг живот аз цяла ще съм твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • красиво е..
  • Ти приемаш болката и осъзнаваш,че тя е даденост,от която никой не може да се спаси!Но трябва да вярваме,че понякога има и втори шанс в този живот!Поздравявам те за чудесния начин по който си изложила нещата!
  • "Нямам те. Сърцето ти единствено
    мое е. Нетленното е мое."- /сърцето е тленно, а душата - не/
    Поздравления!
    Много ми хареса стихът ти Мая!

  • Оставаме с надеждата, че има друг живот... Разполовяването е един съвет на Соломон...спомняш ли си какво е отговорила майката?
    Поздрави!
  • РазполоВинено и искрено - кърваво вътре!!!Тежко и... прекрасно!Хенри

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...