11 may 2017, 1:25

В другия вагон 

  Poesía » De amor
422 4 9

В другия вагон...

 

Това ли беше? Да. До тук.
Пътуването свърши. Влакът спря.
Отчаян слизам. С махмурлук.
А гарата е спирка. Самота...

 

Ти никога не каза, че обичаш.
От страх – панически. От суета.
Пред себе си недей да ме отричаш,
почувствала ме някога, но не сега..

 

Така и не отидохме на кино,
разходка в парка, захарен памук,
не си отворихме бутилка вино,
не се прегърнахме във страшна студ...

 

Не се целунахме под светналите лампи,
не се държахме двама – за ръце,
не пихме бира с уличните музиканти
и в някой ъгъл да останем насаме...

 

Не гледахме любимите си филми,
завити със родопско одеяло,
притиснали се влюбено и силно,
и времето за нас да се е спряло..

 

Не тръгнахме на стоп, и да избягаме,
от шум и глъч – далече в планините,
да спим до късно, да не ставаме,
а вечер да се любим под звездите..

 

Ти с някой друг навярно ще го сбъднеш,
аз винаги съм малко – вероятен,
минавам като призрак, щом се мръкне,
когато и да светнеш, ще съм ясен...

 

Сега пристигам. Друг перон.
Тълпа от пътници. Локомотиви...
Аз знам, че си във другия вагон...
Приятен път! Бъди щастлива!...

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.05.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??