В другия вагон
В другия вагон...
Това ли беше? Да. До тук.
Пътуването свърши. Влакът спря.
Отчаян слизам. С махмурлук.
А гарата е спирка. Самота...
Ти никога не каза, че обичаш.
От страх – панически. От суета.
Пред себе си недей да ме отричаш,
почувствала ме някога, но не сега..
Така и не отидохме на кино,
разходка в парка, захарен памук,
не си отворихме бутилка вино,
не се прегърнахме във страшна студ...
Не се целунахме под светналите лампи,
не се държахме двама – за ръце,
не пихме бира с уличните музиканти
и в някой ъгъл да останем насаме...
Не гледахме любимите си филми,
завити със родопско одеяло,
притиснали се влюбено и силно,
и времето за нас да се е спряло..
Не тръгнахме на стоп, и да избягаме,
от шум и глъч – далече в планините,
да спим до късно, да не ставаме,
а вечер да се любим под звездите..
Ти с някой друг навярно ще го сбъднеш,
аз винаги съм малко – вероятен,
минавам като призрак, щом се мръкне,
когато и да светнеш, ще съм ясен...
Сега пристигам. Друг перон.
Тълпа от пътници. Локомотиви...
Аз знам, че си във другия вагон...
Приятен път! Бъди щастлива!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
