В другия вагон
В другия вагон...
Това ли беше? Да. До тук.
Пътуването свърши. Влакът спря.
Отчаян слизам. С махмурлук.
А гарата е спирка. Самота...
Ти никога не каза, че обичаш.
От страх – панически. От суета.
Пред себе си недей да ме отричаш,
почувствала ме някога, но не сега..
Така и не отидохме на кино,
разходка в парка, захарен памук,
не си отворихме бутилка вино,
не се прегърнахме във страшна студ...
Не се целунахме под светналите лампи,
не се държахме двама – за ръце,
не пихме бира с уличните музиканти
и в някой ъгъл да останем насаме...
Не гледахме любимите си филми,
завити със родопско одеяло,
притиснали се влюбено и силно,
и времето за нас да се е спряло..
Не тръгнахме на стоп, и да избягаме,
от шум и глъч – далече в планините,
да спим до късно, да не ставаме,
а вечер да се любим под звездите..
Ти с някой друг навярно ще го сбъднеш,
аз винаги съм малко – вероятен,
минавам като призрак, щом се мръкне,
когато и да светнеш, ще съм ясен...
Сега пристигам. Друг перон.
Тълпа от пътници. Локомотиви...
Аз знам, че си във другия вагон...
Приятен път! Бъди щастлива!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.05.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
