Отекват стъпките ти тъжно,
врати стоманени затръшна,
зората отърсва се от мрака
и утрото в роса заплака.
Очите търсеха те жадно,
но теб те няма,
осъзнавам бавно.
В душата плаче ми камбана,
струни на китара се разкъсват,
вулканите изригват лава
и огънят изгаря без пощада.
Ръцете търсеха те жадно,
но теб те няма,
осъзнавам бавно.
От очите ми се раждат океани,
измиват наранената душа,
вечерта облича мрака
и дъждът със мен заплака.
Разделям се със тебе бавно,
преживявам те,
в душата ме е празно.
*** *** ***
© Дора Трифонова Todos los derechos reservados