25.06.2013 г., 21:27

В душата ми е празно

1.6K 0 0

Отекват стъпките ти тъжно,

врати стоманени затръшна,

зората отърсва се от мрака

и утрото в роса заплака.

Очите търсеха те жадно,

но теб те няма,

осъзнавам бавно.

В душата плаче ми камбана,

струни на китара се разкъсват,

вулканите изригват лава

и огънят изгаря без пощада.

Ръцете търсеха те жадно,

но теб те няма,

осъзнавам бавно.

От очите ми се раждат океани,

измиват наранената душа,

вечерта облича мрака

и дъждът със мен заплака.

Разделям се със тебе бавно,

преживявам те,

в душата ме е празно.

 

 

***   ***   ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....