25.06.2013 г., 21:27

В душата ми е празно

1.6K 0 0

Отекват стъпките ти тъжно,

врати стоманени затръшна,

зората отърсва се от мрака

и утрото в роса заплака.

Очите търсеха те жадно,

но теб те няма,

осъзнавам бавно.

В душата плаче ми камбана,

струни на китара се разкъсват,

вулканите изригват лава

и огънят изгаря без пощада.

Ръцете търсеха те жадно,

но теб те няма,

осъзнавам бавно.

От очите ми се раждат океани,

измиват наранената душа,

вечерта облича мрака

и дъждът със мен заплака.

Разделям се със тебе бавно,

преживявам те,

в душата ме е празно.

 

 

***   ***   ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...