В душата ми есен

В душата ми е есен...

Идва време, което не пита

дали го чакахме, търсихме, искахме...

То настъпва неусетно и не канено,

както есента пристъпва тихо

и напомня със своите багри,

че дошъл е нейния час...

С листопада ѝ да ни подскаже

за промяната, която крещи в нас...

Да я осмислим, да я пожелаем, да се осъзнаем...

Защото след зимата ще дойде пролетта,

която ще изпълни душата с желание за нещо ново,

което да я кара отново да лети

на поривите на живота, хванала се за страстта! 

В очакване на любовта...