2 нояб. 2024 г., 22:34

В душата ми есен

364 0 0
В душата ми е есен...

 

Идва време, което не пита

дали го чакахме, търсихме, искахме...

То настъпва неусетно и не канено,

както есента пристъпва тихо

и напомня със своите багри,

че дошъл е нейния час...

С листопада ѝ да ни подскаже

за промяната, която крещи в нас...

Да я осмислим, да я пожелаем, да се осъзнаем...

Защото след зимата ще дойде пролетта,

която ще изпълни душата с желание за нещо ново,

което да я кара отново да лети

на поривите на живота, хванала се за страстта! 

В очакване на любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...