Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри,
че дошъл е нейния час...
С листопада ѝ да ни подскаже
за промяната, която крещи в нас...
Да я осмислим, да я пожелаем, да се осъзнаем...
Защото след зимата ще дойде пролетта,
която ще изпълни душата с желание за нещо ново,
което да я кара отново да лети
на поривите на живота, хванала се за страстта!
В очакване на любовта...
© Анелия Лазарова Все права защищены