2 нояб. 2024 г., 22:34

В душата ми есен

362 0 0
В душата ми е есен...

 

Идва време, което не пита

дали го чакахме, търсихме, искахме...

То настъпва неусетно и не канено,

както есента пристъпва тихо

и напомня със своите багри,

че дошъл е нейния час...

С листопада ѝ да ни подскаже

за промяната, която крещи в нас...

Да я осмислим, да я пожелаем, да се осъзнаем...

Защото след зимата ще дойде пролетта,

която ще изпълни душата с желание за нещо ново,

което да я кара отново да лети

на поривите на живота, хванала се за страстта! 

В очакване на любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...