2.11.2024 г., 22:34

В душата ми есен

355 0 0
В душата ми е есен...

 

Идва време, което не пита

дали го чакахме, търсихме, искахме...

То настъпва неусетно и не канено,

както есента пристъпва тихо

и напомня със своите багри,

че дошъл е нейния час...

С листопада ѝ да ни подскаже

за промяната, която крещи в нас...

Да я осмислим, да я пожелаем, да се осъзнаем...

Защото след зимата ще дойде пролетта,

която ще изпълни душата с желание за нещо ново,

което да я кара отново да лети

на поривите на живота, хванала се за страстта! 

В очакване на любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...